tegel

Every city has its own ritual. In Plovdiv, it's called tegel.

A tegel simply means strolling along the Main Street—from the Roman Stadium (Dzhumaya Square) to the Central Post Office, or the other way around. If you're in no hurry, you can even do a big tegel by walking the entire pedestrian zone. At nearly 1.8 kilometres long, it's often considered one of the longest pedestrian streets in Europe.

The Main Street didn't always look the way it does today. As traffic increased in the mid-20th century, the city built the tunnel beneath the Three Hills. Construction began in 1949, and the tunnel opened in 1960, transforming the historic centre. About fifteen years later, excavations above its southern entrance led to the rediscovery of one of Plovdiv's greatest treasures—the Ancient Theatre, now one of the city's most iconic landmarks.

Today, almost nobody uses its official name—Knyaz Alexander I Battenberg Street. Even fewer remember that until 1990 it was called Vasil Kolarov Street. For locals, however, it has always been simply Glavnata (The Main Street).

Всеки град има своя ритуал. В Пловдив това е тегелът.

Да направиш един тегел означава просто да се разходиш по Главната – от Джумаята до Централна поща или обратно. А ако имаш повече време (и повече айляк), можеш да направиш и голям тегел – по цялата пешеходна зона, която със своите близо 1,8 километра често е определяна като една от най-дългите пешеходни улици в Европа.

Днешната Главна не винаги е изглеждала така. Заради тесните ѝ улици и все по-интензивния автомобилен трафик през средата на XX век започва изграждането на тунела под Трихълмието. Строителството започва през 1949 г., а тунелът е открит през 1960 г., като променя изцяло облика на центъра. Десетилетие и половина по-късно, при разкопките над южния му изход, започва разкриването на една от най-ценните находки на Пловдив – Античния театър, превърнал се днес в един от символите на града.

Толкова е емблематична, че малцина използват официалното ѝ име – ул. „Княз Александър I Батенберг“. А още по-малко помнят, че до 1990 г. тя се е наричала „Васил Коларов“. За пловдивчани обаче тя винаги си остава просто Главната.